Дървото нали е неживо? Нали?

Пак в този кръг :(

Странно е... Той самият често се възмущава как другите с лекота говорят какво е вътре в теб, или за неща, които никога не са преживявали, с патоса на всеразбиращи и всезнаещи. А ето. Смята, че знае какво чувствам, как го чувствам и колко струва. И си позволява да говори със снизхождение и пренебрежение.

И какво? Трябва да забраня на общите ни приятели да ми говорят за него? Както той им е забранил? Вижда ми се тъпо.

Колкото безсмислено ми се вижда да се опитваме да си разясняваме каквото и да било. Всякакви опити се превръщат в болка.

Разбира се, преди всичко за него. Каква болка в мен? Че аз нали съм от камък. Кух при това, понеже се пълни и празни на всеки два месеца :)

Можеха да ми го спестят. Всъщност защо да ми го спестяват, нали съм непукист :)

Нали съм по-големият, лошият, убиецът на мечти...

Аз самият нямам мечти, нали така. Ако споделя някоя малка мечта, правя го само за да изглеждам по-интересен.

Всъщност... Къде място за мои чувства, щом има такъв океан от негови чувства. Освен това, щом не ги споделям, сигурно ги няма. Иначе по какво да разберем, че такива има? Чувства ли? Какви чувства в дървото.

Дървото нали е неживо? Нали?