Сенките

Неделният ми ден убит е, часовете ми -- безсънни... Най-скъпи мой, безброй са сенките в живота ми... Малките бели венчелистчета не ще те събудят никога... Не и оттам, дето те отведе черното наметало на горестта... Ангелите и не мислят да те връщат обратно. Тогава ще се разсърдят ли, ако поискам аз да дойда при теб?

Унил неделен ден...

Неделният ми ден е сумрачен, прекаран цял сред сенки... Сърцето ми и аз решихме да сложим край на всичко това... Скоро ще има цветя и молитви, те ще тъгуват, знам... Но нека не плачат... Нека знаят, че с радост поемам натам... Смъртта не е сън, щом в нея те милвам... С последния дъх на душата си благославям теб...

Унил неделен ден...

Сън, било е само сън...
Събуждам се и те намирам да спиш дълбоко в сърцето ми, точно тук...
Мили, дано никога не те обгръща моят сън...
Сърцето ми просто изрича колко силно те исках...

Унил неделен ден...

Колкото и изтъркано да звучи, странно е колко различно може да звучи една и съща песен*, едно и също изпълнение, щом представата сама поема по съвсем различни пътеки.

Въпреки всякакъв пословичен бекграунд.

Изобщо не е нужно някой да се самоубива. Достатъчно е, че не си намерил пътя към своя приятел...

Дано никога не те спохожда моят сън...

Gloomy Sunday
Lyrics Sam M Lewis

Sunday is gloomy, my hours are slumberless
Dearest the shadows I live with are numberless
Little white flowers will never awaken you
Not where the black coach of sorrow has taken you
Angels have no thought of ever returning you
Would they be angry if I thought of joining you?

Gloomy Sunday

Gloomy is Sunday, with shadows I spend it all
My heart and I have decided to end it all
Soon there'll be candles and prayers that are sad I know
Let them not weep let them know that I'm glad to go
Death is no dream for in death I'm caressing you
With the last breath of my soul I'll be blessing you

Gloomy Sunday

Dreaming, I was only dreaming
I wake and I find you asleep in the deep of my heart, here
Darling, I hope that my dream never haunted you
My heart is telling you how much I wanted you

Gloomy Sunday

__________________________
* Безнадежден неделен ден, изпълнение на Сара Брайтмън, по английския превод на Сам Луис. Оригиналната песен е създадена от унгареца Rezsô Seress. А ако не беше Борко, може би нямаше никога да я чуя... Което всъщност е вярно за много от песните, които обичам... Благодаря ти :)

Read more!

Край нос Радост или край Скалите от печал...

Много обичам тази песен. Тя е на Александър Вертински, руски бард. Но аз я познавам само изпята от Борис Гребенщиков, вокал на Аквариум. Включена в техния албум "Песни Вертинского"

Сякаш те прегръща човек...

О всех усталых
Стихи Н. Тэффи

К мысу ль радости, к скалам печали ли,
К островам ли сиреневых птиц -
Все равно, где бы мы не причалили,
Не поднять нам усталых ресниц.

Мимо стекляшек иллюминатора
Проплывут золотые сады,
Солнце тропика, пальмы экватора,
Голубые полярные льды...

Но все равно, где бы мы не причалили
К островам ли сиреневых птиц,
К мысу ль радости, к скалам печали ли,
Не поднять нам усталых ресниц.

Когато пратих текста на един приятел, той възкликна, че руският е сигурно най-поетичният славянски език :)

Този текст ми се струва като самородно злато... А в съчетание с мелодията и изпълнението...

Отново непретенциозен превод...

За всички уморени
Стихове: Н. Тефи

Край нос Радост или край Скалите от печал,
или край островите с люлякови птички --
където и да хвърлим котва,
не ще повдигнем уморените ресници.

Край стъкълцето на илюминатора
ще проплуват златни градини,
слънцето на тропика, палми на екватора,
полярни ледове небесносини...

Но все едно, където и да хвърлим котва,
било при островите с люлякови птички,
край нос Радост или край Скалите от печал,
не ще повдигнем уморените ресници.

Read more!

Разбиране или...

Току-що ми се случи... може би за пореден път, но в момента ми изпъква над всякакви предишни такива...

Нещо малко се случва, виждаш пет думи на кръст и те връхлита усещането... че всяко нещо, което си смятал че някой адски близък човек е разбирал, всъщност е било преглъщано и складирано, дори не е било прието като неразбрано, а просто са били стискани зъби. И ужасен студ идва от догадката, че тзи човек всъщност може би никога не е бил близък. Защото никога не те е приемал какъвто си (каквото не разбира), нито е разбирал това, което ти си схващал като разбиране отсреща...

Далеч съм от мисълта, че е било едностранно. Мога да посоча много случаи, в които самият аз съм постъпвал по същия начин с някои неща към него. И явно няма никакво значение, че на момента съм го правил "за добро". Сигурно и той го е правил "за добро". А кой знае, може би ако го бях правил повече, сега нямаше да сме разделени. Но и да не бяхме разделени, сега щях ли да бъда по-щастлив, отколкото съм всъщност? Щеше ли той да е по-щастлив...

Сега ми подхвърля многозначителни болезнени реплики от разстояние. (Дали и аз не правя същото...) Болезнени не за това, което биха могли да значат сами по себе си, а за това, което на мен ми се струва, че той влага в тях... И отново в нашия общ стар стил -- да го правим пред други хора. От който стар стил общо бяхме решили, че се откажем.

И ми се иска да си поговорим човешки и да се разберем... Толкова наивен, но и толкова мил порив за нещо, за което би трябвало -- особено след поредното изтръпване днес -- да съм уверен, че е невъзможно. Ще трябва обаче да запазя и порива, и надеждата в мен... Защото той сякаш се справя по-добре без мен, особено ако ме е вписал в графата "лоши хора". Да, вече има достатъчно обосновка да го направи. Ако това му помага да постигне мир... Може би поне за момента е "за добро". Същият подход, а? :)

Не, не съм благороден, просто вече съм много уморен... Този порив явно нещо съвсем се е объркал, щото не би трябвало да има енергия, от която да се роди :D

Подстригал си е косата :-) И му отива също толкова добре, колкото дългата коса. Изразява смело мнението си. Смело го защитава. Не се хвърля в напразни спорове с хора, които не го заслужават. Може би все пак продължава да пропуска споровете, които си заслужават. Е... това поне му спестява и онези от тях, които стигат до безмислен конфликт. Явно при нас конфликтите не се разрешават и след две години.

В началото след раздялата ми беше лесно да не му се обадя. Сега вече ми се налага да подреждам мозайката и редом до положителното да поставям аргументите против. За да не ги забравя, за да не ги пренебрегна и да посегна към телефона. За да не го поканя просто да идем на кино. Дори да нямам намерение да отменяме раздялата...

УФФФФФФФФ...

Read more!

Май не точно тази песен имам предвид :-)

Годините на борба и еманципиране на чернокожото население в САЩ -- все още не приключили -- е родило не само тежка история, не само кръв, вина, тежест... Родило е и захващащи сърцето късчета от човешка ближност, безсилие, сила, хъс, излети в песни... От излъчването на много от тези песни понякога се чувствам страшно въвлечен в тях, те някак странно силно взаимодействат с нещо в мен...

Макар че тук сигурно има много повече (или по-различно) от произтичащото от трудностите им борбата за равноправие. Защото техни песни ме захващат по същия остър начин, дори когато пеят за други неща... Като обич, тъга, надежди, болка, радост, щастие. Значи може би някъде в чувствеността им се губи брънката... която ме (ни) свързва...

Всъщност, говорейки за "черна" музика, певецът, който достига най-близо до мен, е Нина Симон (Nina Simone).

Стига дрънкам, така или иначе няма как да предам чувството си :)

Тази песен не е от най-обземащите, но така или иначе в различни моменти и без това ни досягат различни неща...

(английският текст по-долу е взет от The Nina Simone Web и се различава от текста в изпълнението, което слушам. Ще гледам да уточня разликите и да пусна и "моя" вариант)

Come Ye
Nina Simone

Come ye ye who would have peace
Hear me what I say now
I say come ye ye who would have peace
It's time to learn how to pray

I say come ye ye who have no fear
What tomorrow brings child
Start praying for a better world
Or peace and all good things

I say come ye ye who still have hope
That we can still survive now
Let's work together as we should
And fight to stay alive

I say come ye ye who would have love
It's time to take a stand
Don't mind abuse it must be paid
For the love of your fellow man

I say come ye come ye
Who would have hope
Who would have hope
Who would have hope
Who would have hope

Елате
Нина Симон

Елате... които бихте носили мир в себе си
Чуйте думите ми
Елате... които бихте носили покой,
време е да се научим как да се молим

Казвам ви -- елате, които не бихте се страхували
Какво ни носи утрото, дете...
Започнете да се молите за по-добър свят
или мир и всички хубави неща

Казвам ви, елате... които още имате надежда,
че пак можем да оцелеем,
да се захванем заедно, както би трябвало...
И да се преборим, за да оживеем.

Казвам ви, елате... които бихте донесли обич,
време е да се изправим,
приемете насилието, с него трябва да се заплати
за обичта на своя ближен...

Казвам ви, елате... елате...
Които бихте носили надежда...
Които бихте носили надежда...
Които бихте носили надежда...
Които бихте носили надежда...

Странно... Например как голият текст може да изглежда твърде далеч от онова, което слушателят намира в нея, слушайки я... Стряскаш се колко далеч могат да останат от нея другите... И колко далеч се усещаш, когато любим човек не може да види... Дотолкова далеч, че тие трудно да си спомниш, че има други неща, които ви събират...

Е, признавам си че не точно тази песен имам предвид...

Read more!

Лесна лъжа, трудна истина

Докато днес четях това, за пореден път ми хрумна едно наблюдение: Когато нещо се каже простичко и подходящо, може да отекне без усилие и да обиколи няколко пъти света. И яхналите вълната му, като велемъдри пророци да го повтарят с патос като истина. Малко след това се появява самата истина. И понеже тя рядко е проста, изисква усилие за разбиране, и още усилие да се разпространи нататък. И поради това вратите за нея трудно се отварят и тя не може да надигне глас; силата й потъва като река в сух пясък.

В крайна сметка лъжите изглеждат по-близки и истински от истините. Защото се поглъщат по-лесно, закачат се по-лесно, държиш се за тях по-лесно... Има и някаква странна привлекателност в истините, които звучат като отдавнашно пророчество или морален бастион...

На това понякога му викат популизъм, когато се използва като похват в политика.

Затова "Ройтерс" ще проглуши ушите на света как българското МВР арестувало софтуерните пирати, но няма да разкаже за "подробностите" след това. Нито някой ще направи нещо за вечните пиратските дискове на "Славейков" в София. Затова и ще продължи да го има.

Затова малките играчи почти винаги са онеправдани -- независимо дали във футбола, пазара за някакъв продукт, сред колегите ако щете... И може би отчасти затова подсъзнателно често будят симпатии у някои типове хора. И може би отчасти затова подсъзнателно изпитваме съмнение към твърде развяваните твърдения...

Много журналисти (дори наглед не жълти) пък го ползват непрекъснато, за да си вадят хляба.

В Интернет също се среща на всяка крачка -- особено в коментарите на посетителите из новинарските сайтове, но е и в нормалните уеб форуми, какво остава за блоговете... :-)

Руснаците (може би по-скоро украинците) имат една поговорка -- "С враньём мир возможно и пройдёш, да вот назад не вернёшся" (С неправдата може и целия свят да преминеш, но назад не ще се върнеш). Май се опитва да посее някаква надежда :)

Вероятно има и опасност да решиш, че нещо е истина само защото е по-сложно -- което прилича на някаква мета форма на все същия бъг в мисленето/чувстването...

Има го и в съвсем непосредствения ни живот -- както в общуването с другите...
Така и... в саморазбирането на самия себе си...


Можеш ли винаги да полагаш усилието?

Какво пък, можеш поне да се опитваш, колкото можеш...
И може би с малко помощ от приятели...

Read more!

Да танцуваш с дъжда

В последните дни... а може би седмици... ми е трудно да намеря песен, която да успее да се доближи до мен, до усещането ми... Явно наистина доста съм се загубил :) Някои сякаш се доближават, но точно когато повдигна поглед към тях, те се сещат, че са тръгнали в друга посока.

Преди не съм се замислял за това, но изглежда откриването на песен, която да те докосва в даден миг всъщност е доста сходно на намирането на човек, който те разбира. Без значение дали създателят ѝ е влагал онова, което ти намираш, чуваш и чувстваш в нея в този момент.

И когато песента я няма, се чувстваш по-неразбран, по-... самотен :)

И все пак те всички са тук, и ще са до теб поне доколкото могат.


Дъждовен блус
Изп. Нона Йотова

Дъждовен блус в събота вечер.
Дъждовен блус леко вали.
Дъждовни стъпки в дъждовната вечер.
Дъждовен град с дъждовни очи.

Дъждовен блус днес ще танцувам,
с капки дъжд и с тебе в нощта.
Дъждовна вечер във дъжд ще будувам,
с теб ще танцувам до сутринта...

И в тъжен цвят ще се превърна,
в дъжд с нежни капки по красиви листа...
И пак ще искам да те прегърна...
А всъщност знам -- аз танцувам с дъжда.

Дъждовен блус в събота вечер.
Дъждовен блус леко вали.
Дъждовни стъпки в дъждовната вечер
и дъжд от сълзи в мойте очи...

Read more!

Човек край теб

Тази сутрин в трамвая на една от спирките слезе човек, до чието място стоях прав. Една възрастна жена се запъти към мястото, но явно притеснена дали няма да поискам да го ползвам. Нарочно не гледах към нея, но тъй че да се вижда, че знам, че мястото е свободно и въпреки това не сядам.

Това явно не беше достатъчно, за да разсее съмненията ѝ, понеже попита:
– Може ли?
– Да, разбира се...

Тя седна, помълча секунда-две и добави:
– Знае ли, човек, както сте млад, така може и да имате нужда да седнете. Днешните млади често са по-болни от старите...

Прозвуча като тиха констатация, без пресилена загриженост, но все пак натъжено...

Read more!