Разбиране или...

Току-що ми се случи... може би за пореден път, но в момента ми изпъква над всякакви предишни такива...

Нещо малко се случва, виждаш пет думи на кръст и те връхлита усещането... че всяко нещо, което си смятал че някой адски близък човек е разбирал, всъщност е било преглъщано и складирано, дори не е било прието като неразбрано, а просто са били стискани зъби. И ужасен студ идва от догадката, че тзи човек всъщност може би никога не е бил близък. Защото никога не те е приемал какъвто си (каквото не разбира), нито е разбирал това, което ти си схващал като разбиране отсреща...

Далеч съм от мисълта, че е било едностранно. Мога да посоча много случаи, в които самият аз съм постъпвал по същия начин с някои неща към него. И явно няма никакво значение, че на момента съм го правил "за добро". Сигурно и той го е правил "за добро". А кой знае, може би ако го бях правил повече, сега нямаше да сме разделени. Но и да не бяхме разделени, сега щях ли да бъда по-щастлив, отколкото съм всъщност? Щеше ли той да е по-щастлив...

Сега ми подхвърля многозначителни болезнени реплики от разстояние. (Дали и аз не правя същото...) Болезнени не за това, което биха могли да значат сами по себе си, а за това, което на мен ми се струва, че той влага в тях... И отново в нашия общ стар стил -- да го правим пред други хора. От който стар стил общо бяхме решили, че се откажем.

И ми се иска да си поговорим човешки и да се разберем... Толкова наивен, но и толкова мил порив за нещо, за което би трябвало -- особено след поредното изтръпване днес -- да съм уверен, че е невъзможно. Ще трябва обаче да запазя и порива, и надеждата в мен... Защото той сякаш се справя по-добре без мен, особено ако ме е вписал в графата "лоши хора". Да, вече има достатъчно обосновка да го направи. Ако това му помага да постигне мир... Може би поне за момента е "за добро". Същият подход, а? :)

Не, не съм благороден, просто вече съм много уморен... Този порив явно нещо съвсем се е объркал, щото не би трябвало да има енергия, от която да се роди :D

Подстригал си е косата :-) И му отива също толкова добре, колкото дългата коса. Изразява смело мнението си. Смело го защитава. Не се хвърля в напразни спорове с хора, които не го заслужават. Може би все пак продължава да пропуска споровете, които си заслужават. Е... това поне му спестява и онези от тях, които стигат до безмислен конфликт. Явно при нас конфликтите не се разрешават и след две години.

В началото след раздялата ми беше лесно да не му се обадя. Сега вече ми се налага да подреждам мозайката и редом до положителното да поставям аргументите против. За да не ги забравя, за да не ги пренебрегна и да посегна към телефона. За да не го поканя просто да идем на кино. Дори да нямам намерение да отменяме раздялата...

УФФФФФФФФ...