Край нос Радост или край Скалите от печал...

Много обичам тази песен. Тя е на Александър Вертински, руски бард. Но аз я познавам само изпята от Борис Гребенщиков, вокал на Аквариум. Включена в техния албум "Песни Вертинского"

Сякаш те прегръща човек...

О всех усталых
Стихи Н. Тэффи

К мысу ль радости, к скалам печали ли,
К островам ли сиреневых птиц -
Все равно, где бы мы не причалили,
Не поднять нам усталых ресниц.

Мимо стекляшек иллюминатора
Проплывут золотые сады,
Солнце тропика, пальмы экватора,
Голубые полярные льды...

Но все равно, где бы мы не причалили
К островам ли сиреневых птиц,
К мысу ль радости, к скалам печали ли,
Не поднять нам усталых ресниц.

Когато пратих текста на един приятел, той възкликна, че руският е сигурно най-поетичният славянски език :)

Този текст ми се струва като самородно злато... А в съчетание с мелодията и изпълнението...

Отново непретенциозен превод...

За всички уморени
Стихове: Н. Тефи

Край нос Радост или край Скалите от печал,
или край островите с люлякови птички --
където и да хвърлим котва,
не ще повдигнем уморените ресници.

Край стъкълцето на илюминатора
ще проплуват златни градини,
слънцето на тропика, палми на екватора,
полярни ледове небесносини...

Но все едно, където и да хвърлим котва,
било при островите с люлякови птички,
край нос Радост или край Скалите от печал,
не ще повдигнем уморените ресници.