Лесна лъжа, трудна истина

Докато днес четях това, за пореден път ми хрумна едно наблюдение: Когато нещо се каже простичко и подходящо, може да отекне без усилие и да обиколи няколко пъти света. И яхналите вълната му, като велемъдри пророци да го повтарят с патос като истина. Малко след това се появява самата истина. И понеже тя рядко е проста, изисква усилие за разбиране, и още усилие да се разпространи нататък. И поради това вратите за нея трудно се отварят и тя не може да надигне глас; силата й потъва като река в сух пясък.

В крайна сметка лъжите изглеждат по-близки и истински от истините. Защото се поглъщат по-лесно, закачат се по-лесно, държиш се за тях по-лесно... Има и някаква странна привлекателност в истините, които звучат като отдавнашно пророчество или морален бастион...

На това понякога му викат популизъм, когато се използва като похват в политика.

Затова "Ройтерс" ще проглуши ушите на света как българското МВР арестувало софтуерните пирати, но няма да разкаже за "подробностите" след това. Нито някой ще направи нещо за вечните пиратските дискове на "Славейков" в София. Затова и ще продължи да го има.

Затова малките играчи почти винаги са онеправдани -- независимо дали във футбола, пазара за някакъв продукт, сред колегите ако щете... И може би отчасти затова подсъзнателно често будят симпатии у някои типове хора. И може би отчасти затова подсъзнателно изпитваме съмнение към твърде развяваните твърдения...

Много журналисти (дори наглед не жълти) пък го ползват непрекъснато, за да си вадят хляба.

В Интернет също се среща на всяка крачка -- особено в коментарите на посетителите из новинарските сайтове, но е и в нормалните уеб форуми, какво остава за блоговете... :-)

Руснаците (може би по-скоро украинците) имат една поговорка -- "С враньём мир возможно и пройдёш, да вот назад не вернёшся" (С неправдата може и целия свят да преминеш, но назад не ще се върнеш). Май се опитва да посее някаква надежда :)

Вероятно има и опасност да решиш, че нещо е истина само защото е по-сложно -- което прилича на някаква мета форма на все същия бъг в мисленето/чувстването...

Има го и в съвсем непосредствения ни живот -- както в общуването с другите...
Така и... в саморазбирането на самия себе си...


Можеш ли винаги да полагаш усилието?

Какво пък, можеш поне да се опитваш, колкото можеш...
И може би с малко помощ от приятели...