Човек край теб

Тази сутрин в трамвая на една от спирките слезе човек, до чието място стоях прав. Една възрастна жена се запъти към мястото, но явно притеснена дали няма да поискам да го ползвам. Нарочно не гледах към нея, но тъй че да се вижда, че знам, че мястото е свободно и въпреки това не сядам.

Това явно не беше достатъчно, за да разсее съмненията ѝ, понеже попита:
– Може ли?
– Да, разбира се...

Тя седна, помълча секунда-две и добави:
– Знае ли, човек, както сте млад, така може и да имате нужда да седнете. Днешните млади често са по-болни от старите...

Прозвуча като тиха констатация, без пресилена загриженост, но все пак натъжено...