Порив през есенни листа

Преди месец-два, късно в студената есенна вечер с приятеля ми вървяхме край по булеварда край Народната библиотека и свихме по алеята през градинката между Ректората и Народното събрание.
Някак внезапно забелязах колко красиви са дърветата в неестествената светлина на яркото нощно осветление – с неподвижните, вече силно оголени клони, с потъмнелите листа, опадали върху все още зелената трева... Беше като някакво внезапно, забравено, неочаквано вдъхновение; втурнах се през тревата, разбутвайки с крака шумящите листа...
Случваше ми се за пръв път от много, много време... И много се радвам, че го почувствах... След толкова време... И съм благодарен на приятелите си за отношението им към мен -- мисля, че те имат огромна заслуга за това, че отново можах да реагирам така на света...